ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Чудатото приключение на един русенец, което ни кара да мечтаем (снимки)

Общество
29.12.2017  |  18:14
3 866
Това е само началото, обещава Петър Ванев, който в момента пише книга
Петър Ванев

Николай РАЧЕВ

 

Казват, че по Коледа стават чудеса. Затова, в дните след светлия празник, искам да ви припомня и разкажа от една по-различна гледна точка за чудото на младия русенец Петър Ванев. Нека започнем малко по-отдалеч - като за начало, замислете се каква огромна страна е САЩ. Дори и географията да не ви е любима, със сигурност знаете, че тази държава е една от най-големите в света. Сега си представете как някой тръгва пеша от южната граница с Мексико, преминава все така само с „кракомобила” щатите Калифорния, Орегон и Вашингтон, и накрая достига северната граница с Канада. При това не по удобни равни пътища, а по пътечките на ТХП – Тихоокеанския хребетен път. Казано иначе – през горещи пустини, заснежени планини, бурни потоци и подобни места, тестващи до краен предел физическите и психическите сили на дръзналия да ги премине пътешественик.

 

Първият българин, прекосил маршрута - 4240 километра за 5 месеца и 1 ден

 

Предполагам, че героят на този материал няма да забрави 2017 г. до края на живота си, тъй като през нея успя да измине пеша въпросния ТХП, дълъг 4240 километра. Стори го за 5 месеца и 1 ден, като се превърна в първия българин, прекосил маршрута. Направи това без да е професионален спортист и да се е подготвял дълго време, направи го и с кауза, за която ще споделя по-нататък в текста. Направи го, за да докаже, че мечтите наистина могат да станат реалност и че ако се опълчим на затъпяващата ежедневна рутина и оковите на обществото, можем да постигнем толкова много. Познавам Петър от много години и няма как да скрия възхитата си и да спестя суперлативите, когато знам, че един „обикновен” човек направи нещо толкова необикновено. Е, вече изминаха около 4 месеца от подвига му и решихме в края на годината да си поговорим по-спокойно, когато вече първоначалната шумотевица е поотминала.

 

 

Там какви животни има?

 

Споменавайки вече за силата на мечтите и за обществените окови, ми беше интересно как неговите близки и познати са реагирали, щом са разбрали какво ще прави. „Нямаше много големи овации, ако трябва да съм честен. Повече присъстваше едно напрежение във въздуха и всеки се чудеше какво да каже”, споделя авантюристът. Впоследствие завалели въпроси от рода на „Ама там какви животни има?”, като нашият човек отговарял успокояващо – гърмящи змии, мечки и подобни. За да „свали” напрежението още повече, отговорил отрицателно, когато го попитали дали има противоотрова, ако нещо го ухапе. И така, разговорите продължавали, пълни с притеснение и неудобни въпроси.

 

„Винаги ще си спомням прехода ми през Сиера Невада”

 

Разбира се, това не го отказало и на 27 март, от Сан Диего, пътешествието започнало. По-голямата част от него минава именно през огромния щат Калифорния (трети по площ след Аляска и Тексас). Някъде там се намира и мястото, което Петър определя като най-впечатлилото го в положителен смисъл и същевременно най-трудното и изтощително за преминаване – планинската верига Сиера Невада. „Винаги ще си спомням прехода ми през Сиера Невада, като че ли беше вчера - сублимна красота, покрита в бялата си премяна”, разказва с възхищение русенецът. Очакванията му за планината се оказват по-различни от това, което заварва. Всъщност, оказва се „привилегирован” да я види покрита с 5-8 метра сняг и въпреки това, я преминава. Малко други негови „колеги” дръзват да го направят. Колкото и красива обаче да е Сиера Невада, толкова е и изтощителна. „Ставането в 3 сутринта на -10 градуса, когато спалният ти чувал държи до -9, не беше от най-приятните моменти”, припомня си Ванев. Случвало му се е да се събуди през нощта и да се налага да прави коремни преси, за да се сгрее. През деня пък, когато снегът станел мек, общо-взето на всеки две крачки се връщал една назад. „Макар и доста кратък участък в сравнение с другите – 700 км, ми отне месец и половина”. Тук е моментът да вметна, че само броени дни преди да се озове на -10, нашенецът беше на стабилна жега от +35 градуса в пустинята Мохаве. Позволявам си да говоря така, все едно съм бил там, защото имах щастието да следя пътешествието на специалната Фейсбук страница. Но както може да се види от дистанцията на времето, огромната температурна амплитуда и рязката промяна на релефа не са били достатъчно сериозна пречка за Петър.

 

 

И комарите в Орегон са незабравими

 

А кое беше най-гадното място? „Не искам да си спомням щата Орегон и по-конкретно участъка, в който комарите бяха готови да изсмучат всяка капка живот от тялото ми”, разкрива приключенецът. И добавя, че колкото и да го казва в кръга на шегата, ако човек няма мазило против комари във въпросния участък, може да си загуби здравото мислене - „Простичко казано, има риск от полудяване!”. И уточнява, че става въпрос за преследващи те тъмни рояци от комари, които вкупом те накацват и почват да смучат кръв. Е, щом един русенец може да се уплаши от въпросните същества, значи наистина са били нещо страшно. Споменавайки тази страхотия, няма как да не го попитам какво му е давало сили да продължи в най-тежките моменти. Отговорът в началото може да се нарече очакван – мисълта за семейството. Но след това авантюристът споделя: „Вяра в себе си добивах, когато се докосвах до всички хора, следящи страницата ми във Фейсбук. Моята мечта вече не беше само моя, а и на други. Чувството да знаеш, че някой разчита на теб да стигнеш до края, за да се сбъдне и неговата мечта, е доста силен мотиватор”. Като допълнение, той е носил със себе си и снимки на свои приятели, които гледал от време на време и си спомнял за хубавите моменти с тях.

 

 

В планината всички са приятели, даже и да не се познават

 

 

За да не ставаме твърде сериозни, реших да го попитам за някоя забавна случка. Очаквано или не, дори тя със сигурност е твърде екстремна и стряскаща за някои. Когато изкачил връх Уитни (4421 м) с няколко други приключенци, усещането било уникално. Слизането от другата страна обаче се оказало толкова неочаквано и непредвидено, че сега Ванев се чуди как се е случило. „Всъщност, направихме 30-минутно спускане с пикелите си през едни улеи от върха до подножието му. По принцип ни отне около 4-5 часа да се качим, а спускането ни беше около половин”. Е, дано майка му не прочете точно този абзац и не разбере как се „забавлява” синът й. Споменавайки, че не е бил сам в това приключение, е интересно да разберем дали е намерил нови приятели по време на предългия преход. „В планината всички сме приятели, макар и да не се познаваме все още. Когато обаче се срещнем, имаме чувството, че се знаем от години”, споделя той и разкрива вярата си, че ще си останат приятели до края на живота. Тук отново ще се намеся и ще спомена нещо, което ми направи впечатление докато следях авантюрата онлайн. На немалко места, все някъде сред природата, добри хора бяха обособили специални кътчета, където пътешествениците могат да намерят и да си вземат полезни неща като храна, вода и подобни. Сещам се дори, че някъде из горите имаше съвсем истинско канапе, където човек да отпочине на мекичко. Подобни помагачи (има ги още в Сан Диего, където на доброволчески принцип те подготвят за предстоящия преход) си имат и специално наименование – „ангели на прехода”. 

 

Трибагреникът и Пирин също "минават" целия маршрут

 

 

И така, в края на август, намиращият се в началото на 30-те си години русенец Петър Ванев гордо развя българското знаме на границата между САЩ и Канада. Той носеше със себе си трибагреника през цялото време, както и плакат в подкрепа на каузата „Пирин”. На много снимки по време на пътешествието присъства именно този плакат, чрез който любителят на природата иска да алармира за опасността от застрояване и унищожаване на националния парк „Пирин”. Как обаче тези 4240 км промениха Петър? Той разкрива, че вече гледа по по-различен начин на материалното в света, в който живеем. „Досега си задавах въпроса дали искам нещо, или имам нужда от него. Сега този въпрос звучи по друг начин - имам ли нужда от това или мога да живея и без него”. Пътуването също така му е дало още по-голяма вяра във възможностите му и в това, което може да постигне със силна воля и увереност.

 

Петър иска цялата "Тройна корона"

 

Тези думи ми подсказват, че изпълняването на мечтите при Ванев няма да спре дотук. И се оказвам прав – ТХП вече бе преминат, но той е само част от т.нар. „Тройна корона” на САЩ. Тя се допълва от Пътеката на Апалачите (3500 км) и Континенталния преход (5000 км). „Засега няма българин, който да е преминал трите прехода. Надявам се да намеря подкрепата на хората покрай мен и спонсори, за да осъществя този проект и да мога да го споделя с всички, които се интересуват”. Но това не е всичко – русенецът вече пише книга, в която се надява да разкрие напълно мислите си за изминалото приключение и да сподели много повече истории с читателите. По предварителен план, четивото трябва да бъде издадено през 2018 г. със съдействието на издателство „Вакон”.

 

Чудесата стават през цялата година

 

Ставайки въпрос за книга, тук е моментът да кажем как започва всичко. Петър гледа филм, заснет по книгата на Черил Стрейд – жена, бореща се със сериозни проблеми в живота си, която преминава част от прехода. Той се вдъхновява и... останалото е история. Една история, която е прекрасна за книга, и която със сигурност ще вдъхнови някого да придобие смелост да се опълчи на нормите и да следва мечтите си. Именно така се чувствах аз през всеки ден, в който следях пътешествието, и продължавам да се чувствам и сега. Струва ми се, че на Петър все още му е трудно да повярва всъщност колко много вдъхновява и мотивира с това, което направи. Да – хората, сгушили се удобно в закостенели обвивки, винаги ще смятат за глупаво как може един човек, заемал ръководна позиция в хотелската верига „Хилтън” в Англия (при това постигната без типичните за милата ни родина „връзки”) да зареже всичко и да „хване гората”. За други обаче, може би точно тази история е рубиконът, след който да изберат своята посока в живота. „Ако решим да потърсим върховните моменти в живота си, първо трябва да излезем от зоната си на комфорт”, съветва Ванев тези, които все още нямат достатъчно вяра в себе си. И добавя, че в бъдеще най-вече иска да отиде на места, посещението на които ще накара други хора да мечтаят, че могат да постигнат много.

Е, Коледа отмина и новата година ще започне. Един млад русенец обаче доказа, че чудеса се случват през цялата година. Така че не чакайте до следващата Коледа, а още сега избършете от праха кутията с мечтите и я отворете!

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design