ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Голямото приземяване: първо правим самолети, после леки коли и мотопеди, накрая велосипеди

Коментар
22.07.2016  |  08:26
933
Първоначално ловчалии били против построяване на самолетна фабрика, но кметът инж. Петър Иванчев ги убедил чрез демонстрации

Двадесет години  - от 1938 до 1958 г., в Ловеч е развивала дейност Държавната самолетна фабрика.  Днес тя не само не съществува, но дори и заменилият е завод за леки коли  „Балкан” не съществува. Все пак част от това минало може да се види в музея на днешната частна фирма.

След края на Втората световна война предприятието в нашия град е единственото, което произвежда самолети, след като авиационната фабрика в Казанлък е пренастроена за друго производство през 1947 г. Паралелно с дейността на завода върви и обучението на авиоинженери в софийската Държавна политехника, което продължава до 1954 г. Тогава е взето решение за окончателно закриване на самолетното производство в България.

През 1938 г.  20-годишното ограничение, наложено от  Ньойския договор и българската войска има право да притежава бойни самолети. В Уикипедия пише, че командването на въздушните войски решава да създаде модерна самолетна фабрика, в която да се съсредоточи българското самолетостроене на едно място, като създаде център извън столицата, разработващ и произвеждащ летателни апарати, по качество и количество, съответстващи на най-добрите европейски образци. Специална комисия избира терен за фабриката.

Решават да се построи в Ловеч, но местните жители тогава не приемат новината радушно, защото е трябвало да бъдат изкупени земите им, за да бъде построена фабриката. След множество дебати кметът инж. Петър Иванчев излага пред присъстващите причините да се намери положително решение и се предоставят общинска мера и частни имоти.  Кметът убеждава гражданите, че такъв завод ще създаде работни места, ще издигне стопанското и интелектуалното ниво на града. Протокол от това заседание още се съхранява в общината. Самолетните демонстрации, проведени на 5 юли 1939 г., са посрещнати топло от ловчалии и всички окончателно дават „зелена карта“ за строителството. Сградите се строят по проекти на полски инженери, строили подобни съоръжения в Полша на самолетостроителната компания PZL. Новият завод за производство на самолети е наречен Държавна самолетна фабрика. Да не забравим, че основен принос за развитието на авиацията в Ловеч има плевенския авиоинженер - професор Цветан Лазаров. Продуктивността на учения обаче далеч не свършва с това и през следващите десетилетия предстои да се появят още няколко успешни модела, които този път носят наименованието ЛАЗ и се произвеждат в Ловеч. През 1942 г. неговият боен разузнавателен самолет „ЛАЗ- 3“ успешно претърпява изпитанията си. Промяната на политическия режим в България не спира развитието на идеите на Цветан Лазаров. Скоро след края на Втората световна война следва появата на „ЛАЗ- 7“, "ЛАЗ-7М" и „ЛАЗ- 8“. Самолети от серията "ЛАЗ-8" служат на България до 1958 година, а през 1960 година биват бракувани. От серията "ЛАЗ-7" пък са произведени общо около 150 самолета и 170 от типа "ЛАЗ7-М".Всичко това прави така, че през тези години България е била една от европейските сили в авиацията и е произвеждала не по-малко машини от държави като Германия например. Освен това поради  високите качества на "ЛАЗ-7М" за първоначално обучение на летци, са заявени 100 броя за Полша и 50 за Египет.

 

В Държавната самолетна фабрика са произвеждани и следните типове самолети: „ДАР-9“ „Синигер“ е произведен през пролетта на 1943 г. В 3 последователни серии са построени 40 броя самолети. „АВИА-135“, чехословашки изтребител — доставен на части. „ДАР-10“ е замислен като дивизионен разузнавач. Това е високоскоростен моноплан, маневрен, със сигурно управление, бързо набиращ височина. „ДАР-10Ф“ е разработка на инж. Цветан Лазаров. С двигател „Фиат“ самолетът има скорост 460 km/h и притежава качествата на много добър многоцелеви самолет — за разузнаване, за щурмови действия, за бомбардиране (хоризонтално и с пикиране), за въздушен бой. „Лаз-7“ и „Лаз-7М“ – самолетът е конструиран от инж. Лазаров и колектива му от конструктори. Моноплан, долноплощник, предназначен за първоначално обучение и квалификация на щурмани и военни пилоти. Това е изключително успешен самолет и е най-масово произвежданият самолет в България — 160 броя „Лаз-7“ и 150 броя „Лаз-7М“. „Лаз-8“ е четириместно въздушно такси. Изработен е само прототип в чест и като подарък от самолетостроителите на провеждащия се конгрес на Българската комунистическа партия през 1948 г.

Правителственото решение от 1954 г. е за окончателно закриване на самолетостроенето в България, въпреки създадените условия за успешно промишлено производство, натрупания опит и наличието на обучени кадри. Мнозина предполагат, че това е станало след натиск от СССР. Това  поставя в безизходна ситуация много от младите специалисти, инженери, техници и работници в Завод 14, посветили живота си на авиацията.

И така през 1958 г. фабриката се преобразува в завод за производство на мотоциклети, велосипеди, леки автомобили и микробуси.

Сред останалите без перспектива тях е и инж. Димитър Дамянов, който още в началото на 50-те години постъпва на работа в Ловеч именно като авиоинженер.

Първоначалното престуруктуриране на завода след 1954 г. е свързано с краткотрайното налагане на напълно неприсъщи производства. Тогава ръководството на бившата авиационна фабрика проявява твърдост и излиза от кризисното положение със собствена инициатива, която е предложена пред висшите инстанции. Според нея в Ловеч би могло да започне производството на автомобили и мотоциклети, за което има нужния технически потенциал и наличието на висококвалифицирани специалисти.

Към края на 50-те години в тази атмосфера на висока техническа култура и професионализъм се заражда идеята за разработка на български лек автомобил, като целта е евентуалното усвояване на това престижно и перспективно производство да оформи основния профил на бившата авиационна фабрика.

Предварителната подготовка за създаването на първия прототип започва в края на 1958 г. По същото време в двора на завода има един лек автомобил Volkswagen, чийто двигател и шаси са използвани за образец. Към процеса на предварителна подготовка се включват и специалисти от “Завод 12” в София, които успяват да изработят абсолютно идентично и най-важното функциониращо копие на предоставения им оригинален мотор (след 1956 г. производството на всички двигатели за мотоциклетите “Балкан” е възложено именно на “Завод 12”).

С оформянето на каросерията се ангажира екипът на инж. Дамянов, който по това време включва Юли Костов, инж. Кънчо Кънчев, инж. Иван Петров (зам.-главен инженер), Георги Филипов, Пейчо Пейчев, Георги Лазаров и още няколко души. Изковаването на отделните компоненти на каросериите от тънколистна ламарина се извършва изцяло на ръка, с помощта дървени чукове върху кожени възглавници пълни с пясък.

Това, което особено затруднява екипа на инж. Дамянов, е така наречената “геометрическа разработка”, която се разчертава върху огромна маса в мащаб 1:1. Именно от нея впоследствие се свалят всички мерки за изработването на шаблони, от които пък се правят детайлите на дървения макет. Последният етап от работата е свързан с разрязването на дървения модел на отделни части, от които се отливат металните щампи за външните форми на каросерията. Основният отговорник по изработването на моделите е Марин Радев, а с изковаването на отделните външни елементи е натоварен Георги Лазаров.

Интересно е да се отбележи, че в началния стадий от предварителната подготовка са спазени стриктно всички работни етапи, свързани с изготвянето на пълна конструктивна документация, предлагането и обсъждането на графични проекти и гипсови модели на автомобила, както и изработването на няколко атрактивни дървени макета в мащаб 1 : 10. Един от тях и днес може да се види в заводския музей на “Балкан” в град Ловеч. Впрочем, там все още се произвеждат велосипеди с марката  „Балкан“.

(По socbg.com)

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design