ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Красимира Буцева дойде от Портсмът, за да снима лагера „Слънчев бряг“

Общество
04.12.2016  |  23:33
4 024
С помощта на британската асоциация „Фотография за висше образование“, студентката ще прави фотоизложба за миналото

Бившият концлагер „Слънчев бряг“ в каменните кариери край Ловеч е създаден от Политбюро на БКП и приема т.нар. „хулигани“ в периода 1959 - 1962  г. Затворени без съд и присъда, те трябвало да бъдат превъзпитани чрез тежък физически труд. До април 1962 г. през лагера преминават над 1500 души, като 151 лагеристи са намерили смъртта си в него. Днес той продължава да привлича вниманието на изследователи и творци.

 

 

Младите хора рядко се вглеждат в миналото, погледът им по дефиниция е вперен в бъдещето. Красимира Буцева, студент по фотография в университета в Портсмът, Великобритания, е изключение. Тя дойде в Ловеч с фотоапарат и след прочетени книги, за да търси следи от миналото в лагера на смъртта „Слънчев бряг“. За един ден, заедно с братовчед си, успяха да надникнат от всички гледни точки към остатъците от миналото.

По-рано младите хора посетиха и големия остров „Персин” край Белене, където също е имало лагер.

Красимира е по-особен фотограф – с антропологичен интерес към следите от миналото. Тя се стреми да разсъждава чрез фотография, видео и текст върху отпечатъци от личната и социалната памет във връзка с определена културна политика и идентичност. Освен това пресъздава фрагменти, разкази и архивни снимки, с които изследва териториите на спомените от комунизма. Нейно дело са малката червена книжка „Парчета червено“ (Slices of Red) и сайтът със същото име, които разказват родови истории от първо лице. Конструктивистичният дизайн подчертава разликата между идеологията на комунизма и обикновения живот. Концепцията на проекта е чрез един колективен разказ за тези несъответствия да се позволи на истината да се разкрие.

В книжката Красимира описва случки като насилствено изселване на семейството от дома за три часа или жълтите локви след дъжда, за което чак след години станало ясно, че причината е катастрофата на АЕЦ в Чернобил.

Неотдавна студентката с помощта на фондация ЕДЛАНТА получи престижната национална стипендия  Photo Meet на британската асоциация „Фотография за висше образование“, която подкрепя преподаването на фотография във висшите учебни заведения. „Стипендията ме мотивира да работя още по-усилено. Тя е моят билет към професионалната фотография. Благодарение на тази награда, ще мога да се срещам с опитни хора от бранша и да искам тяхната оценка. Ще завържа много нови запознанства и това ще улесни изключително кариерната ми реализация“, написа тогава Красимира във фейсбук.

Красимира хваща камерата още на 15 години, когато живее и учи в родния Асеновград. „Снимах клипчета за любими парчета, правех пародии на любими филми или просто скечове, които ми хрумваха. Също така прекарвах дълги часове, вторачена в списание Vogue, което ме вдъхнови да се захвана и с фотография“, разказва тя.

Лагерът край Ловеч днес е постижим само и чрез голяма доза въображение. Тогавашната власт се е постарала да заличи истината. Няма запазени фотоси от онова време, защото е било строго забранено да се снима. Няма и рисунки, а документите са фалшифицирани в духа на времето. Няма ги бараките, където са спели. Останали са само бетонни стълбове на рампата и огромната каменна яма.

Красимира пристигна в Ловеч тежко „въоръжена“ с три фотоапарата (единият апарат е „Мамия“ С330, с лента, тежи 3,5 кг). Техниката е осигурена от университета. Красимира предпочита да снима на лента, а не дигитално, така ще постигне по-автентичен вид на фотосите, с които ще прави своята изложба.

При посещението си в кариерата край Ловеч тя бе силно впечатлена от огромната яма, изкопана от затворниците за три години. Когато четеш за лагера, не можеш да си представиш гигантските размери, сподели тя. След часове взиране в останалата бетонна грамада - рампа, от която лагерниците са товарили вагоните с камъни, тя направи и своето откритие. Инициалите на един от тогавашните затворници все още личат в бетона. Никога нищо не изчезва напълно...

 

Цветан Тодоров

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design