ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Многоликата Ирена Иванова за „Хълбоци и пеперуди“, „Безбог“ и „Очи сини, коси черни”

Интервю
18.10.2016  |  19:59
1 060
Тя е родена в Александрово, Ловешко, и пробива успешно в поезията, киното и театъра

Доскоро малцина свързваха Ирена Иванова с поезията от блога „Камшици“ на Рене Карабаш. След триумфа на филма „Безбог“ по фестивалите информацията вече ни залива отвсякъде. Освен това Ирена е преводач, съосновател е на творческа академия "Валери Петров" и е режисьор в театралното ателие „Експериментика“. Завършила е приложна лингвистика във ВТУ и магистратура по театрална режисура при Възкресия Вихърова в НБУ. Родена е в село Александрово през 1989 г. Баща й е полицай, майката – служителка.

Но наистина е трудно да събереш разностранните таланти на това момиче в едно портфолио и навярно затова то се подвизава под две имена. И така – актрисата Ирена Иванова и поетесата Рене Карабаш са едно и също лице.

Не, ще кажем,  те са различни лица и това личи по снимките от филма „Безбог“ и от скорошното гостуване на Ирена в „Литературния салон Ловеч 2016“.  Или пък да – това е една и съща персона, но по-скоро както е в бергмановия филм „Персона“.

Сега имаме възможност да вдигнем малко завесата над тази всестранна личност. Това ни се случи именно в Ловеч, където Ирена Иванова е учила.

Тя гостува на 30 септември в КДК и то при голяма конкуренция,  сред имена като Божана Апостолова, Весела Ляхова, Георги Константинов,  Емилия Дворянова и много други.  Въпреки това Ирена привлече много близки и приятели на поезията. Сред публиката беше и нейното голямо и весело семейство - то живее в Александрово, а сестра й Цветослава доведе дори кучето. Преподавателката й по литература от Езиковата гимназия Ани Андреева пък доведе свои ученици, а имаше и граждани, които никога преди не са идвали на поетично четене.

Стиховете на Ирена/Рене Карабаш  от стихосбирката „Хълбоци и пеперуди“ (ИК „Жанет 45“) са провокативно емоционални разголвания на душата на героя, те са любовни и омразни наричания без пунктуация, модерни, дълбоки и срамежливи разрези на суровия бит и самозаявяване на един нов свят. Имат някакво дълбинно „родство по избор“ с  бийт-поезията на Алън Гинсбърг, както и с един друг „херметически“ поет – възпитаник на Езиковата гимназия в Ловеч – Златомир Златанов. Но всичко тук е поднесено с момичешка нежност и лекота, със самочувствието на новото поколение след промените на 1989 г, поколение, което пише с патос и ерудиция „отвъд опита“. Книгата е с престижна номинация.

Като човек на клавиатурата (преди се казваше „човек на перото“) Ирена Иванова споделя, че се възхищава и вдъхновява от писатели като Хулио Кортасар, Андре Жид, Маргьорит Дюрас, въобще френската литература.  „Пиесата, която ми предстои да направя като режисьор, е по една книга на Маргьорит Дюрас, която адаптирах  - „Очи сини, коси черни”.

Относно главата й роля във филма „Безбог“ на режисьора-дебютант Ралица Петрова, Ирена признава, че е трябвало сериозна подготовка. „Тъй като героинята Гана е болногледачка, за ролята се подготвих, като минах  едномесечен курс за медицинска сестра, ходих да гледам болни хора. Ходих с асистенти, които гледат болни хора по домовете,  стажувах в дом за дементни хора, за да мога да се превъплътя по-добре в ролята“.

Относно изпълнението си във филма споделя следното разбиране: „Актьорът не трябва да илюстрира чувства, не трябва да показва, че го боли, а трябва наистина да го боли. Естествено има една граница, която не прекрачваш, но е важно балансът да се запази и да си в концентрация.“

Тя говори с признателност за актрисата Слава Георгиева, която през 2008 г. я  избира за главната роля в абитуриентската постановка на ГЧЕ  „Развод по български”. Бавно получавам главните роли, усмихва се Ирена.

След толкова много срещи по фестивали я питам кой е най-глупавият въпрос, който са й задавали журналистите.

„Да, има такъв. Питаха ме дали искам да продължа да бъда актриса, като имаше иронично допълнение „защото така, като виждаме, в България има тенденция да се правят много мрачни филми”. Не деля филмите на мрачни и светли. Филмите се делят според това дали променят човека. Иначе аз подкрепям факта, че ежедневието ни е тежко и трябва да се правят и филми, които забавляват хората.“

Досега българският филм „Безбог“  има награди в Локарно, Сараево, Варна, Рейкявик. Отделно Ирена Иванова има „Златна роза“ за най-добра женска роля във Варна. Едно добро начало, което обещава още много …

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design