ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Проблемът на българската жена е,че няма навик да ходи на гинеколог поне един път в годината, защото и след фертилната възраст има рискове

България
15.07.2016  |  20:16
11 570
Търсят лекар обикновено, когато е късно, когато не можем да реагираме, тревожи се д-р Джордже Стойнев от МБАЛ ”Медика”. Може би затова смята, че призванието му е акушер-гинекологията - там, където се ражда животът
д-р Джордже Стойнев МБАЛ Медика

 

Доктор Джордже Стойнев е завършил Плевенския медицински университет през 2007 г., след което специализира акушерство и гинекология. Преминал е през родилните отделения в Никопол и Бяла Слатина, 5 години работи в плевенската Бърза помощ, което днес оценява като  безценен опит в най-трудните сектори на здравеопазването. Роден е през 1981 година в Западните покрайниниБосилеград. Това е била българска територия, 95 процента населена с българи, която по силата на Ньойския договор попада в Сърбия, разказва биографията си младият медик. “Аз съм си с български корени, но по стечение на обстоятелствата съм се родил и живял там. През 2019 г. договорът изтича. Какво ще стане, още не може да се каже. Не знам нашите политици защо мълчат…Народът се надява, между другото... Мога смело да кажа, че тези, които живеят по тези земи, са по-големи българи от вас. И това е естествено. Като живееш тук, в България, то ти е даденост да си българин, докато, ако си там, трябва да отстояваш позицията непрекъснато. Сега вече има класове, където се преподава изцяло на български, а аз, като бях ученик, имахме само 2 часа майчин език. Сега е малко по-добре. Но официалният език е сръбски.”, допълва д-р Стойнев. От миналата година работи в гинекологичното отделение на МБАЛ „Медика”, а всеки ден от 14 ч до 17 ч приема пациентки по Здравна каса в гинекологичния кабинет в сградата на Стоматологията.

 

- Докторе, това име Джордже откъде е?

- Джордже е еквивалентно на Георги в България. Баща ми, като се е родил,  е бил кръстен Кирил, но сърбите го  записали по тамошному  Чира. Но в старите документи е записан Кирил. По същия начин и аз съм трябвало да бъда Георги, но за да не се сменят документи, за по-лесно, ме записали направо Джордже на сръбски.

- Семейството Ви какво е?

- Българи са, майка ми и баща ми по документи са записани българи.

- Имали ли сте неприятности  за това самоопределение?

- По времето на Милошевич имаше, но сега вече сме по демокрация... Обикновени хора са. Баща ми е бил пътен строител, майка ми се е занимавала с домакинството. Имам две сестри, по-млади от мен. И те си работят.  Аз съм ученият в семейството.

- И как стигнахте до тази сериозна професия - лекарската?

- Как стигнах ли... Аз винаги съм искал нещо по-сериозно. Първоначално исках на уча политически науки. Но явно не съм толкова коварен.../ смее се/

- Избрали сте по-доброто!

- Да, по-доброто. Политиката не ме интересува. Сега  съм лекар  и това е моето призвание. Преди това завърших гимназия в Босилеград и кандидатствах медицина в Плевен. За нас, чужденците, има определени бройки... Кандидатствахме 120-130 човека за 4 места. Както виждате, много малка беше квотата, но аз винаги съм бил отличник. Имах предложение от разни политически партии в Сърбия – ела, стани наш член, ще влезеш да следваш, ще станеш депутат... Но аз им  казах :“Не, искам да отида в България и да следвам медицина”.

- Доволен ли сте от това свое решение към днешна дата?

- Абсолютно. В Плевен завърших медицина,  след това и специализацията си по гинекология изкарах там. Попаднах на много добри преподаватели. Те се държаха като родители с нас. Затова, каквото знам, го дължа на тях. Където и да отида – безспорно Русе е много хубав град, на мен много ми харесва - но това, което съм научил, го дължа изцяло на преподавателите си в Плевен. Там гинекологичната школа, смело мога да кажа, е една от най-добрите в България. Всеки е чувал за проф. Горчев. За доц. Божинова също – тя ръководеше отделението по рискова бременност, всичко беше на много високо ниво. А проф. Светлозар Стойков, който сега е във Велко Търново, е известен като най-добрият акушер-гинеколог в България. Така че, имах късмета да работя с прекрасни хора.

- Докато специализирахте, имахте ли възможност да практикувате акушерството, или повече се наблягаше на теорията?

- Съдете сама. Като започнах специализацията си, бяхме трима специализанти.    Имали сме по 1700 раждания на година.  Давал съм по 16 нощни дежурства на месец. А през нощта обикновено се случват най-интересните, непредвидени случаи. Лекарите са стояли зад гърба ми. Дават ми на мен раждането да го водя и казват – ето ти си, като видиш затруднение, търси ни. Което е истинска школа. То е лесно някой да го прави, ти само да гледаш от страни. А така сам носиш отговорност. Работил съм в Никопол, в Бяла Слатина. Все трудни места. Водил съм раждания в линейка.  Казаха ми, че колеги медици от другата болница, като не знаят кой съм, говорели, че в Русе бил дошъл някакъв македонец, който не е видял и две раждания… Те дори не знаят, че не съм македонец… И че макар и да съм млад лекар,  съм видял всичко, смея да кажа. Водил съм много раждания -  в линейка, в поликлиники,  в болници, където няма анестезиолог и трябва да носиш отговорност, защото няма кой да ти помогне. Акушерката  и аз, без анестезиолог. Обаче, ако стане нещо, няма операционна, където да направиш секцио. Няма упойка, а както се е раждало преди. Нужно е да направиш правилна преценка на ситуацията, защото животът трябва да се роди...

-          Защо избрахте гинекологията ?

-          За това  е “виновен” един приятел. Той ме запали и не съжалявам. Хубава професия, интересна, влизаш в родилна зала, помагаш да се роди животът. В интерес на истината, точно заради акушерството съм избрал гинекологията като специалност – акушер-гинеколог. Не че не ми харесва и втората част – гинекологията. Но акушерството ми е на сърце – интересно е, виждаш млади хора, ражда се човек. Пък и акушерството е по-опасно от гинекологията. За кратко време трябва да се свърши всичко, но много напрегнато – ти носиш отговорност минимум за два живота,  а понякога за трима и повече.

-          Мислили ли сте, като завършите образованието си, да се върнете в Босилеград?

-          Честно казано, нямам поле за реализация там. Особено като акушер-гинеколог – там няма родителен дом. Нямам условия за работа

-          Друго нещо задържа ли Ви тук, в България?

-          Да, имам съпруга и малко детенце на 4 месеца. Съпругата ми също работи в „Медика” като лаборантка, но сега е в майчинство. Открихме се в Никопол.  Първоначално, като отидох там, ревеше ми се къде съм попаднал. Задържах се 4 години. Запознахме се там и...  то любовта не избира. И ето имаме син на 4 месеца, Джордж се казва – на мене, за да няма сърдити баби и дядовци. /смее се/

-          Присъствахте ли на раждането на Джордж?

-          Не само че присъствах, а сам го израждах – с помощта на д-р Атанасов, който оказа съдействие. Честно казано, докато се стигне до самото израждане, всичко беше 6. Роди се бебето и веднага

се подава на акушерката – по навик. И чак тогава си помислих – чакай, това е твоето бебе. Развълнувах се и бях до тук. Д-р Атанасов довърши работата.

-          Как гледате на ражданията със секцио?

-          Аз към привърженик на нормалното раждане. Съпругата ми също роди нормално. Към секциото трябва да  се прибягва само по медицински препоръки, ако има индикации за това. Колегите залитат доста в това отношение, защото от една страна е страхът от болките и от развитието на раждането. От друга страна – спестяване на време. Защото едно раждане на първескиня може да се проточи до 16 часа. А за секиото – влиза, слага ръкавици, 40 минути и готово. Преди години процентът  на тези раждания е  бил от порядъка на 7-12 до 15, а вече надскачат 30-те процента, да не кажем, че стига и до 50%. Но да не забравяме, че все пак природата го е измислила как трябва да бъде. Защото секциото си е една жива операция. И както всяка една операция, крие риск от усложнения. След това жените ще имат сраствания, има предпоставки за хернии... На моите пациентки обикновено казвам - трябва да влезете да видите какво представлява на живо едно секцио, пък тогава да кажете, че го искате. Жената, като роди нормално, на третия ден си е на крака, гледа си бебето. Иначе един месец трябва някой да помага, да се пази. Сега има  съвременни методи при раждането, анестезиолозите  обезболяват родилката,така че естественото раждане не е чак толкова страшно. Освен това не бива да се бърза. В нашите учебници пише – който е нетърпелив, няма място в родилна зала. Иска си време, нищо насилствено не трябва да става. Имаме вече хубави ехографи, не както през 90-те – да гледаш с фантазия има ли бебе, няма ли. Сега апаратите са модерни - мериш бебето, размерите на таза, преценяваш дали ще мине главата от там, или няма да мине. Много сме облекчени сега от тази гледна точка. Старите акушер-гинеколози с два пръста, с едно туше са преценявали тези неща, а ние сега сме леко мързеливи – имаме техника, разчитаме на нея./ смее се/

-          Как попаднахте в „Медика”?

-          В „Медика” дойдох първо в общата хирургия, защото нямаше първоначално гинекологично отделение. Имах приятели, които са почнали в Русе и в частната болница и много ми я похвалиха – като атмосфера, като възможности за развитие. Осем месеца бях в хирургията. Миналата година март месец открихме гинекологичното отделение и се събрахме един прекрасен екип от лекари под ръководството на д-р Емил Панайотов. Тук сме заедно с   д-р Груева, д-р Рудницки, д-р Бисер Иванов и онкогинекологът д-р Нестеров, а д-р Теодора Константинова приема в гинекологичния кабинет на поликлиниката. В момента в отделението се работи оперативна гинекология, но  се надяваме в скоро време да има и родилно отделение. Пациентите трябва да имат избор. Градът ни не е малък. Без да бъда разбран погрешно, защото колегите в Тутракан работят прекрасно, обаче е срамно  жени от големия град да ходят в Тутракан да раждат. Значи нещо ние самите не правим както трябва, вината е в нас. Като казвам нас – имам предвид цялата гинекологична гилдия  в Русе.

-          Какво ще посъветвате жените по отношение на майчинството?

-          Не трябва да се чака, не трябва кариерата да е на първо място – казвам го на всички жени, които минават през кабинета на „Медика”. До 30-годишна възраст минимум едно дете, да не кажа,че трябва вече да е завършил репродуктивният цикъл. Защото от 30 години нагоре рисковете са много, много по-високи както за майката, така и за детето. И след това тръгват да се търсят доктори по стерилитет… Природата го е измислила. Защото в крайна сметка кариерата си е кариера, но семейството е най-важно.

-          А на жените извън фертилна възраст какво ще кажете?

-          Проблемът  е, че българката няма навик да ходи да гинеколог поне един път в годината, защото и след фертилната възраст  крие рискове.  Търсят ни обикновено, когато е късно, когато ние не  можем да реагираме - говоря за раковите образования. Имал случаи жена да каже – ами аз не съм ходила на гинеколог, откакто съм раждала – 20-30 години. Ниска култура. В случая не става дума за някакъв етнически принцип –  българки, туркини, ромки – всичките в това отношение са еднакви А една цитонамазка и  една ехография един път годишно са напълно достатъчни... Ако има нещо, да се хване навреме.

-          В Русе ли смятате да се установите?

-          Да, на този етап, да. И детето ми е вече русенец! /смее се/

 

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design