Георги Андреев: Над Хухла, на връх „Свети Илия“ има някаква магичност

Георги Андреев е известен български композитор и музикант. Завършва Музикалното училище в с. Широка лъка със специалност гъдулка, а през 1995 се дипломира с отличие в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в класа по композиция на проф. Александър Текелиев.

В творчеството си обединява класическата хорово-оркестрова музика с традиционните ритми и фолклорни стилове. Автор на множество авторски и аранжирани песни и пиеси за оркестър, хор и солисти. 

Негова музика е изпълнявана и в зали като „Роял Алберт Хол“ – Лондон, „Кенеди Център“ – Вашингтон, „Симфони Хол“ – Осака, „Ейвъри Фишер Хол – Линкълн Център“ – Ню Йорк и други.

От 1994 до 2000 г. работи като диригент на оркестъра на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, от 2000 г. е главен диригент и заместник-директор, а от началото на 2021 година е негов директор.

Тази година реализира проекта "Гласове и струни" със световноизвестния хор "Мистерията на българските гласове" и нашумелия струнен "Quarto" квартет.

Интервю на Валентина ИВАНОВА

-       Г-н Андреев, как от големите европейски сцени се насочихте към малкото село Хухла, където Ансамбъл „Филип Кутев“ ще изнесе концерт след броени дни?

-       Още когато започнах работа по новия проект на хор „Мистерията на българските гласове“ с неговия мениджър Бояна Бункова, получих покана като директор на Ансамбъл „Филип Кутев“ от двигателя на фестивала в Хухла Иван Бунков, който е неин баща, и решихме да се включим. Скоро след това отидох на връх „Свети Илия“ да видя мястото. Освен невероятната красота, там има някаква магичност, някаква енергия. Веднага разбрах колко е специално. Музиката датира от древни времена, така че каквото и да се поднесе на това място, стига да е изконно българско, да е от нашите корени, то ще бъде подходящо.

Концертът на Ансамбъл „Филип Кутев“ ще бъде празничен. Ще подберем произведения, подходящи, както за терена, така и за публиката.

-       В тазгодишното издание на хухленския фестивал ще участва и друг световно известен състав - хор „Мистерията на българските гласове“. Публиката ще чуе ли част от новата програма, с която сте свързан?

-       Ще се съобразим с годишнината от разорението на тракийските българи, която се отбелязва през септември, едно трагично събитие в българската история. Затова концертът ще е насочен в малко по-реквиемна и възпоменателна плоскост, за да почетем жертвите на онези смутни времена.

-       Г-н Андреев, как едно момче от Хасково стана известен композитор, директор на голям ансамбъл? Потеклото ли ви тласна към музиката?

-       Музиката присъства в живота ми още от люлката. Преди да започна да говоря, запях. Всички в семейството ми са музикални, но не професионални музиканти и по майчина, и по бащина линия. Мама свири на акордеон и пее чудесно. Баща ми, който ни напусна тази година, беше ренесансов музикант – свиреше на 4-5 инструмента. Сестра ми е професионалист, пее и свири на пиано по джаз клубове. Тази генетична нишка продължава – децата ми също са музиканти.

Не мога да кажа аз как реших да стана музикант. Навремето исках да стана какъв ли не, включително и военен. Но щом ме приеха в музикалното училище в Широка лъка, специалност Гъдулка, сякаш пътят ми се предначерта.

-       Така ли от само себе си дойде и желанието да композирате?

-       Още в 9-10 клас усетих, че имам дадености и заложби, енергия и фантазия, всичко необходимо за един композитор. Оттогава започнах да се занимавам целенасочено, да вземам уроци при професор Александър Текелиев, при когото после завърших в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. Днес съм от малкото късметлии, които са затрупани с работа като композитор, даже понякога отказвам поръчки. От друга страна съм в известна степен нещастен, защото нямам физическото време да напиша това, което на мен ми се иска, което ми идва отвътре.

-       Вие сте не само много търсен, но и много продуктивен композитор. Това, че сте директор на фолклорен ансамбъл ограничава ли ви да пишете и в други музикални жанрове?

-       Не деля жанровете. Музиката е два вида – хубава и лоша. Още като студент започнах да смесвам класическите звуци с фолклора и етномузиката. И досега това е характерен белег на моя стил – пресечна точка между източната и западната култури.

-       Такава пресечна точка ли търсехте и като гъдулар в съвместните си концерти с известния цигулар Найджъл Кенеди?

-       По идея на мой приятел цигулар – Иво Станков, който живее в Лондон, реализирахме един интересен проект за Дните на българската култура във Великобритания. Събрахме гъдулка и цигулка в един концерт-диалог между културите. Още на първата среща с Найджъл се усетихме и до края на нашата работа искрено се забавлявахме на сцената. Имахме няколко много успешни концерта на Острова и на други места.

-       Като ви слуша човек, професията на музиканта е много приятна… Какво бихте посъветвали младите хора, които се насочват в тази сфера?

-       Музиката е едно много трудно поприще. Изобщо изкуството е най-високото ниво в скалата на човешките потребности. Т.е. потребност от изкуство имат хора с високи изисквания към себе си. По никакъв начин това не е свързано с материалното положение на човека.

На младите хора бих казал, че да се захванат с музика е въпрос на риск. От друга страна, когато човек е истински талантлив, с каквото и друго да се занимава, то не му носи удовлетворение. Талантът не се съобразява какво искаме, а налага своята воля. Той е като ръждата, винаги избива.

-       Тук си говорим за два от най-известните творчески състава – ансамбъл «Филип Кутев» и «Мистерията на българските гласове», които прославят България по света. Срещат ли те подкрепа от държавата?

-       Ако имате предвид подкрепа, каквато е имало по времето на премиера Андрей Ляпчев през 1925-1930 година, категорично не. Тогава процентът от брутния вътрешен продукт, заделен за образование и култура, е бил 15. Може би затова след неговото управление, настъпва икономически възход в страната и България заема водещо място в Европа. Голяма заблуда е да се мисли, че икономическият просперитет води след себе си културен възход. Обратното е.

Програма на "Мистериите на Хухла - 2023"

 22 септември

 14,30 ч. , читалище "Хохла“. Представене на две нови книги - на Петя Цонева, носителка на наградата "Ивайло Балабанов" и на най-младия поет на Хухла 13- годишният Димитър Кондузов. Пее оперната певица Людмила Павлова.

Литературно четене на поети от цяла България.

 16 ч,  читалище „Хохла“. Откриване на изложба на Националния исторически музей с най-новите откритият в крепостите "Лютица" и "Балък дере".

 18 ч, амфитеатър на връх "Свети Илия". Тържествен концерт,  посветен на Деня на независимостта на България. Участват: танцов състав "Карамфилчето" от читалище „Пробуда“ в Ивайловград и хорът, оркестърът и танцовият състав на Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев".

Връчване на наградата "Почетен селянин на "Мистериите на Хухла 2023"“.

23 септември

10 ч., на Лобното място на 42 -та хухленци-мъченици. Отслужване на панихида за невинно загиналите.

14,30 ч., Лобното място. Откриване на изложба "Тракийската епопея", организирана от Научния институт към Съюза на тракийските дружества в България.

15 ч., читалище „Хохла“. Научна конференция, посветена на 110 години от Разорението на тракийските българи, организирана от Научния институт към Съюза на тракийските дружества в България.

18 ч, амфитеатър на връх "Свети Илия". Митинг- концерт, посветен на 110 годишнината от Разорението на тракийските българи.

Участват - женска вокална група от Свирачи, тракийски хор "Яни Попов" от Ивайловград и световно известният женски хор "Мистерията на българските гласове" с "Quarto" квартет. Хорът и квартетът ще изпълнят „Литургия за 1913 –та“ композиция на маестро Георги Андреев, посветена на 110 годишнината от трагичните събития в Одринска и Беломорска Тракия.

Изпращане на протестно писмо-послание до Народното събрание и Президента с искане погрома над тракийци да намери достойно място в образованието, като  се изучава наравно с трагедиите в Батак, Брацигово и Перущица.

24 септември

Екскурзии до местни исторически и природни забележителности

Фестивалът „Мистериите на Хухла 2023“ се провежда с активната подкрепа на Община Ивайловград и с участието на Съюза на тракийките дружества и на Националния исторически музей и е под патронажа на Министерството на културата.

Медийни партньори са Българското национално радио /БНР/ и Българската асоциация на регионалните медии  /БАРМ/