Спомен за Петьо Парчето: Самият Шостакович му ръкопляска прав (ВИДЕО)

Култура
29.11.2022 | 14:21 ч.

През 1965 година знаменитият руски композитор Дмитрий Шостакович отива в Русе на “Мартенски музикални дни”. Представена е операта му “Катерина Измайлова”, донесла на автора преследване от сталинисткия режим. Но времето вече е друго. След тежката класика родните корифеи Любомир Пипков, Филип Кутев и Марин Големинов водят мастития си колега в бар “Дунав”. И вместо да поръчат питиета, поръчват музиката: “Искаме Петър да ни свири джаз, друго не щем.”

Петър Петров-Парчето вече се е върнал от специализация в Прага и жъне овации с първия си джаз "Квартет Петрови". Името Петър носят всички в състава: на саксофона е Петър Петров - Парчето, с тромпета е Петър Петров-Петуха, на пианото е Златко Петров и на барабаните - Илко Петров.

Парчето е влюбен в разкрепостения джаз, наричал го “свободния полет на духа”. Петьо Парчето взема саксофона и изпада в себезабрава, сякаш се пренася в друг свят без рамки и ограничения и води със себе си публиката.
 
Шостакович е
възхитен, става
и му ръкопляска прав.

Великото трио български композитори също става на крака.
На 3 март русенци струваха 40 дни от живота на големия музикант. Отиде си два месеца след като навърши 80 години. И след като направи и свири на XXXVII русенска джаз среща. Ръкопляскаха му Ангел Заберски, Христо Йоцов, Антони Дончев, които още като студенти Парчето представи на една джаз среща в Русе. Нямаше как да не пристигне и джаз певицата Йълдъз Ибрахимова, която като млада научава най-важния урок от Парчето - на свободния полет на духа.

Парчето става национален капитал след 6-годишен гурбет в Източна и Западна Германия. Като се връща с групата си през 1975 г., създават русенския джаз клуб.
“С Петьо сме заедно от първата джаз среща през 1977 г., която направи в тогавашния Окръжен младежки дом. Най-големият му принос към българския джаз е, че с образователни концерти и други джаз прояви създаде две поколения фенове на тази музика и тя се превърна в традиция. Публиката не само обича, тя отдавна вече разбира тази музика и нейният учител бе бат' Петьо”, разказва секретарят на КДК в Русе, който също се казва Петър Петров.

С кларинета жъне успехи в класическата музика, със саксофона е отдаден на джаза. Където и да е, Петьо Парчето показва завиден професионализъм. С негова формация е

свирил джаз на
три континента -

 

в Индия, Мексико, Полша, Турция, Русия... Джазът го сродява с Милчо Левиев, Людмил Георгиев често пътува до Русе да се видят, а Йълдъз Ибрахимова още начеваща певица е лансирана от него на международната джаз сцена. Когато сменят името й през възродителния процес на Сузана Ерова, Петьо Парчето отказа да я представя така. “Тя си има име”, казва той и я представя на публиката като Йълдъз. Всички джаз концерти в русенския КДК си приличат по едно - билетите са разграбени седмици преди изявите.

Още на първата русенска среща “Джаз и поезия” през 1981 г. ОК на БКП го взема на мушка защо е поканен Радой Ралин. Критикуват ги защо избират все хора с дисидентски уклон. Но трябва да се съобразят с Петър Петров, защото сред хората е влиятелна фигура. И от КДК продължават да канят Иван Цанев, Стефан Цанев, Борис Христов...
Музикантът е от интелигентно семейство.

“Четеше в оригинал
 Ницше и Томас Ман

 

Невероятен ерудит. Майка му се е дипломирала в Хайделберг, баща му Борис Петров бе виден социалдемократ, приятел на Атанас Москов и Петър Дертлиев, лежал също в Белене. И Парчето изповядва политическите възгледи на баща си. На него кръщава сина си Борис”, разказва секретарят на КДК Петър Петров.

“Бяха фамозно трио с починалия обоист Боби Русев и с флейтиста Петко Томанов. По цели нощи свиреха джаз, а сутринта отиват на работа във филхармонията”, спомня си синът му Борис Петров, който свири също на саксофон в Биг бенда на БНР. И той също е написал на визитката си името с добавка Парчето.

Синът му приема
прякора като
родово наследство

Няколко са версиите за този прякор. Според Борис, когато баща му свирил с Биг бенда на оптимистите, обичал да казва “Айде да изсвирим това парче. Стана хубаво парче” и т.н. Другата версия е, че като малък бил злояд и баба му все го гонела с филията и му викала “Петьо, ето, баба, лапни едно парче...”

Най-правдоподобна за приятелите му обаче е третата версия. “По-скоро прякорът му тръгва, защото

Парчето е бил много
надарен като мъж

Имаше много почитателки, много любовни истории. Бе голям чаровник, жените се прехласваха дори преди да е засвирил на сцената”, разказва секретарят на Клуба на културните дейци в Русе.

През 1983 г. отиват на фестивала в Сопот. Петьо-Парчето взема 12-годишния си син Борко. Заедно със секретаря на КДК се настаняват в една хотелска стая. Борко ляга да спи, а двамата отиват пак на фествала. Той свършва към 1 след полунощ, след него тръгват джем сешъни и те се прибират към 3 часа. “Бат' Петьо имаше навик като влезе в стая да се съблече чисто гол и си стои така, докато не се наложи да излиза. И тогава се съблече, но след малко започна да се чука агресивно на вратата”, разказва секретрят на КДК.

Чисто гол, Петьо
отваря на двама
милиционери


Искат паспорти, Петьо им дава, те започват внимателно да четат името, колко деца има и пр. Питат къде е синът му Борис, Петьо сочи заспалото момче в леглото. Питат къде е дъщеря му. Музикантът обяснява, че е при майка си вкъщи. Милиционерът пита още куп абсолютно ненужни неща и накрая казва: “И моля те прибери туй парче вече!”
“В тоз момент що не припаднах от смях”. Милиционерите стъписано ме попитаха защо се смея. “Ами защото в момента разговаряте с един от най-известните саксофонисти на България - Петър Борисов Петров с артистичното име Парчето. И без да знаете този факт, уцелихте от първия път”, казва им секретарят на КДК. Униформните сконфузено козируват и се омитат.

Петър Петров-Парчето има два брака. Първата му жена Кунка е с 10 години по-голяма и нямат деца. През 1970 г. се жени повторно за младата и  красива Захарина, която му ражда две деца - синът му Борис и дъщеря му Еслица. Кръстник им е диригентът Александър Владигеров. Първата му и голяма любов обаче е актрисата Искра Хаджиева. Влюбва се в нея още в първи курс на консерваторията. Музикантът оставял за дни инструмента, само като тръгнел из Балкана. Обикалял с групата на юристите в Русе.

“В последните си години развива параноя, свързана
със страх от
преследване


И тя го довърши. Много се измъчваше, не искаше да признае, че е болен, дори и пред себе си. Смяташе се за човек с мисия, защото нямаше вече по-възрастен джазмен от него. Това обаче не му пречи да свири, дори музиката го спасяваше от болестта”, обяснява секретарят на Клуба на културните дейци.

Каквато и параноя да е имал, Петьо Петров-Парчето е бил прав в едно - той наистина бе човек с мисия и я изпълни докрай. Доживя до 80 години и за 6 десетилетия успя да създаде цяла една култура в Русе - културата на джазовата музика. Днес трите му саксофона, кларинетът и нотите му са все там, в Клуба на дейците на културата, където репетирал. Там е и една черно-бяла негова снимка, която сякаш казва всичко. На нея, коленичил, той държи една роза. Казва че я поднася на българската култура. На колене!

Автор: Николай Москов, 24 часа

 

Видео: Димитър Липовански, Цвета Ненова - ARENA MEDIA

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта Newsglas.bg

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.